Роженският манастир - сърцето на Пирин планина
Роженският манастир „ Рождество Богородично “ е феодален манастир, най-големият в Пиринска Македония, България. В предишното манастирът е бил стовропигиален, а през днешния ден е зависещ на Неврокопската епархия на Българската православна черква. Манастирът е разгласен в 1973 година за монумент на културата с национално значение.
Древната история на село Баня
Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на XVII век поврежда манастирските здания и евентуално унищожава манастирския списък. При разкопки в манастирския двор са открити украшения и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев създател на манастира е Калист Ангеликуд. Най-ранното несъмнено сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се споделя, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, свещеник на манастира на „ Всесвещената Богородица Розинотиса “.
Гоце Делчев - градът с име на български бунтовник
През XVI век Роженската обител претърпява напредък. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и основната черква. В края на века са украсени със фрески църквата и трапезарията. В началото на идващия XVII век е изписана южната фасада на основния храм, а през 1662 година е украсена със фрески и новопостроената манастирска костница „ Свети Йоан Кръстител “. След пожар през втората половина на XVII век манастирът изпада в тежко състояние.
Манастирът е възобновен при започване на XVIII век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията стартира през 1715 година, а църквата е напълно приключена през 1732 година. През 1761 година под претекст, че има финансови усложнения Роженският манастир губи своята автономия и се трансформира в метох насветогорския Иверски манастир. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на XIX век строителството в манастира продължава. По същото време той е районен нравствен център и има доста земи в покрайнините. В края на XIX и началото на XX век манастирът още веднъж запада.
В 1891 година Георги Стрезов написа за манастира: „ Над селото е едноименният манастир „ Рожна “, изопачено от „ Рождество Богородици “. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир. Вярват, че иконата, остаряло едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки. “
След 1912 година сред България и Гърция поражда спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е дефинитивно позволен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в интерес на България.
Село Огняново - обратно към историята
В края на 60-те години на XX век стартират реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите, като те са приключени при започване на 90-те години на XX век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова и Александър Пенев. В 1981 година колектив под управлението на Христина Станева приключва архитектурна и строителна консервация и реституция на манастира.
Докато Роженския манастир е зависещ на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „ майка “ – в тази ситуация това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттова епитета Портаитиса. Копието е основано през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснафин в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от 10 дребни композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса. Тя е подписана от създателя: „ διά χε[ι] ρός Ιακώβου μοναχού Ιβηρίτου “.
Иконата се счита за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите блага пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на манастира, се прави литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве. В манастира се отбелязва и различен празник, обвързван с тази чудотворна икона – третият ден на Великден.
